(more…)

Безкрайно развълнувани, проправителствените медии днес радостно ни известяват за “многото решения и ангажименти”, с които тристранната коалиция ни ощастливи от своя семинар в “Катарино”. Изглежда вече дойде моментът управниците ни да ни подкупват с всякакви обещания, та белким ги оставим да се довлекат, пък макар и по корем, до заветния край на мандата.

На всички по нещичко е обещано, голямата торба с предизборни обещания вече е развързана: и на пенсионерите щели да вдигнат пенсиите, и на работещите нямало да вдигнат както възрастта за пенсиониране, така също здравно-осигурителната тежест. Начертани са грандиозни планове за най-активна социална и здравна политика. На вечно недоволните мърморковци от Европейския съюз пък е обещана невиждана досега реформа на МВР. Най-после май ще почва битка с престъпността, ама не е много сигурно. Надеждицата на лакомата за власт коалиция е поне в четвъртата година на управлението някои от крайно заблудените и объркани граждани да им повярват, че ако не друго, то поне са се загрижили за народа. Макар че с (ОЩЕ >>>> )

„Humble pie” не е книга която, от литературна гледна точка, си заслужава разглеждане. Книжле от 90 страници, издадено от ББС и препоръчано за Quick Pick Up обикновено има литературна стойност близка, до кулинарната стойност на баничка. Тази книга е специална по други причини.

Книгата е написана от Гордън Рамзи, един от онези хора, които успяват да те заразят със страст към това, което обичаш да правиш, независимо какво е то. Гордън Рамзи е готвач. Един от моите най-любими готвачи. Освен това, в различни етапи на 41 годишният си живот е бил: професионален футболист, медийна звезда, автор на безброй готварски книги, активен участник в маратони, баща на четири деца и т.н.

Гордън Рамзи е третото (или четвърто) дете от многодетно и изключително бедно семейство. Дори не си спомня всички места, на които е живял и всички работи, които е работил баща му в различните градове. Баща му е бил агресивен и често е биел него, майка му, братята и сестрите му. За да го впечатли (както самият той казва) решава да играе футбол за любимия отбор на баща си. Няколко сериозни травми по-късно се отказва. По стечение на обстоятелствата се насочва към готварството. Сега е единствения собственик на ресторант в Лондон, носител на 3 звезди Мишлен. Има ресторанти в Щатите и доста европейски градове.

Това, което прави Гордън различен е безпардоният му характер и остър език. Без значение с кого разговаря речника му съдържа думичката F**k, когато и където се налага. В ТВ изявите му учасниците често си поплакват, много от тях се отказват или отпадат бързо – темпото му на работа е убийствено. За него има знчение само страстта – към работата, към храната, към живота.

Четейки книгата се заредих с толкова много енергия да се захвана за моите любими проекти, че ми стана тъжно, че е вечер. До утре ще ми е минало..

Повече за Рамзи в Hell’s Kitchen (UK and America); The F word, Ramsey’s Kitchen Nightmares;

     Вместо да карам на оправдания защо ме нямаше толкова време и накъде ме отвя облачният фронт, нахлул в малка България в последните 2-3 седмици, ще си спестя и мястото, и сътворяването на абсурдни оправдания. Важното е, че от няколко месеца насам кака Миленка като че ли изключва съществуването на литературата като жанр в изкуството… Това май се получава всеки път когато срещна учителката по литература от гимназията. Действа ми по някакъв начин тази жена, не е много хубаво това за горките настоящи випуски. Отплеснах се. Последномесечните издания се обединяват около идеите за ,,как-да-…”, документалистика и развлекателни простотийки. А най-доброто, което може да се намери, разбира се - съм избрала аз. (това понеже съм скромна)

,,Писма от земята” - Марк Твен

      Не че не си написа и биографията. Даже и тя съвсем не е за пренебрегване. И въпреки всичко Марк Твен си е Марк Твен и е изцяло в негов стил сатирства на воля, неограничаван от собствено преживяно и мечтано. А пък ако се чудите за какво става въпрос конкретно в тази книга - за религия, висше общество, морал и още нещо…

*  *  *

,,Етикет за всеки ден” - Силке Шнайдер - Флег

     Няма нужда от коментар, нали? - Поредната книжка как е най-правилно да си четкаме домашния любимец и в коя ръка трябва да държим клечката за зъби. Да, абсурно е, но пък в друга ситуация на това същото биха му казали ,,полезно”, та дори и ,,цивилизовано”.

*  *  *

От днес вече официално стартира един нов проект на мен и съквартирантите ми (кой настоящ, кой бъдещ), който ще ви наставлява с полезни съвети за съвместния живот, копъра, морковите, както и рецепти за по-доброто им консумиране.

Добре дошли в Roomies. Събуйте си обувките преди да влезете, защото тук е чисто.

Ето това е нещо, което дори Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада никога не са правили.

Ако имате възможност качете се някъде на открито и високо, под небето и погледайте и послушайте птиците. С техния полет и крякания. Аз лично втора седмица гледам как гларуси си летят из облаците и се спускат като стрели хващайки въздушните течения. Уникално красиви са. Пък и на свеж въздух е приятно.

Утре доста задачки за малко време. И после пак към София. Ама на нас не ни дреме

Не искам да съм на мястото на камиона
ако видеото го няма отдолу - клик
from www.metacafe.com posted with vodpod

10x то Spy

Още снимки от събитието можете да видите тук!

А ето и клипчетата!

Успявате ли?

Като стандартно работно време може да се срещнат:

• 8:00 - 17:00
• 9:00 - 18:00

Как успявате да отидете да си подадете данъчната декларация (например), когато работното време на Националната агенция по приходите, е същото като вашето?  Как плащате сметките си за ток, телефон, вода?

Електронните услуги до някъде спестяват това ходене до някои институции. Спестяват и висенето по опашки в дните преди крайните срокове за подаване на документи.

Същото може да се посочи и за електронното банкиране, но голяма част от операциите изискват физическо присъствие в банката и поне един ден се налага да отсъстваме от работа.

Как успявате да отидете на лекар/зъболекар, като те работят по същото време когато и вие сте на работа?

Работодателите ни провяват разбиране в такива случаи (някои повече, други по-малко).

Какво правим с случай, че имаме голямото желание и възможност (разбира се) да си закупим автомобил?

В зависимост от града в който живеем, може да се наложи да си вземем 2-3 дни отпуск за да регистрираме новата си придобивка. Да висим по опашки, да минаваме от гише, на гише, да се връщаме по 100 пъти на едно гише?

Единствено магазините - хранителни и за облекло и обувки имат по-продължитлено работно време, което ни позволява да ги посещаваме след края на работния ден.

Това ли е правилния начин да се предлагат услуги? Не е ли грешка това от страна на предлагащите на пазара стоки и услуги? Какво трябва да се направи за да бъдат услугите в полза на потребителите, да бъдат в синхрон с тяхната работа, а не да им пречат и причиняват неудобство при необходимост да ги ползваме.

Може да се отбележи, че основно държавните институции предлагат услугите си във време, неудобно за работещите хора (за заетите). Кои обаче налага най-много глоби и санкции за неизпълнение и непредприемане на мерки в рамките на законово определен срок? Пак държавата?!?

Специално за wh1sp извадих няколко реклами само за сравнение и идея.

Първата е на Nivea:

След грижата за ръцете, да обърнем внимание и на краката (няма да ги епилираме ще ги обуваме):

След като вече се приведохме в приличен вид, трябва да се образоваме. Ето как:

Но трудно се чете на тъмно и за това ни предлагат:

Ако все още нещо ви липсва сигурно ще го намерим в следващия брой.

И така, днешният спам е посветен на онези, които, поради неясни за мен причини, са решили, че много искат да “бъдем приятелки”. Мили ми дами, на мен може да се разчита за много неща, но не и за следните:

Не понасям да ми обясняват на дълго и на широко къде какво и по колко се продава, какви са модните разцветки и как сте прекарали *не-ве-роятен!!!* ден, обикаляйки магазините в търсене на най-подходящото розово, което да отива на очите ви.

Трудно издържам, също така, разкази за вашите 350 грама в повече. Като мсилите, че сте надебелели, вземете мерки, а не ми обяснявайте, че са ви тесни новите дънки.

Ако имате да ми кажете нещо, направете го моля сбито и кратко, без ретроспекции, ретардации, шепнещ поверителен тон и прочие губещи времето ми ментални канибализми.

Клюките много малко ме вълнуват. Както на работното място, така и от света на “звездите”. Телевизия не гледам, с политика не се занимавам, книгите, които чета, вие бихте сметнали за прекалено тежки за нежните ви маникюрени ръце.

Обобщително - ако още не съм ви отказала от себе си, мълчейки и кимайки, намирайки си работа в другата стая, когато вие влезете, то това е още една причина да не искам да бъдем дружки.

Искрено ваш: Темерут

Замисляли ли сте се някога от къде идват всички неща, които употребяваме ежедневно? А къде отиват след като ги изхвърлим на боклука? Защо консумацията се е превърнала в начин на живот, а пазаруването - в ритуал? Знаете ли, че за последните 50 години хората по света са консумирали повече стоки и услуги, от колкото всички хора, които са живели на планетата преди това? А знаете ли, че 99% от материалите, изпозлвани за производството на продукти, отиват на боклука едва шест месеца след закупуването им…

Защо се получава така, че работим от сутрин до мрак, само и само за да можем да си позволим да си купим нещо. И защо в най-често в свободното си време, което всъщност е доста кът, или пазаруваме, или гледаме телевизия, където ни втълпяват, че това, което сме си купили вече е демоде и е време да си купим ново…

Отделете 20 минути, за да гледате това филмче. Струва си.

http://storyofstuff.org/

Както казват обаче, надеждата умира последна и продължих да търся. След един доста продължителен search намерих линк във форум на lenovo за “малка” партида батерии (само 206 хил.), в която малка партида за моя радост влиза и моята батерия.

Веднага попълних формата за регистрация и за подмяна на батерията БЕЗПЛАТНО и зачаках…

На другия ден реших да проверя в reseller-a на IBM - IBS Bulgaria, след като се свързах с техническия отдел, от там ми се обадиха и ми обясниха каква е цялата процедура по замяната на батерията. Много любезната служителка на IBS ми препоръча, ако поръчката се забави повече от една седмица, да се свържа с тях и те ще ми съдействат за по-бързото получаване на нова батерия. Бях очарован от добро обслужване.

Няма и 3 дни след като съм подал заявката и вече имах нова батерия. В процедурата се изисква да върна старата батерия обратно за сметка на Lenovo до техния център в Германия, чрез куриера с който тя ми бе доставена (DHL).

Като посетих офис на DHL от там, ми казаха че за да изпратя пратка за сметка на получателя е необходимо да имам потребителски номер започващ със цифрата 9. За съжаление не успях да намеря такъв в пакета който ми беше изпратен с новата батерия.

Започнах да звъня в IBS за да търся начин да върна батерията на Lenovo, въпреки че вече имам новата батерия. От там не успяха да ми дадат информация. След няколко разговора със различни служители на IBS, от техния сервиз ми се обадиха с предложение да оставя батерията в техния офис и те да да се погрижат тя да стигне до Германското подразделение на Леново. Отново много коректно и точно отношение от страна на Lenovo и IBS България.

Вече 2-ра седмица съм с новата батерия, която за нуждите ми държи повече време  (около 4:40 ч.) отколкото старата. За да достигна до време 5 часа и 48 минути. Като разбира се в случая бяха спрени: Wireless и Bluеtooth, а броя на стартираните процеси беше намален до рекордните 90. Цели 10 процеса убих. Имайки предвид, че Windows XP след инсталация има около 50-55 процеса.

Основния консуматор разбира се са:

• Wireless
• Bluetooth
• Display

Филми:

Дейзи Милър

Ефектът на пеперудата

Пази се от автомобил

По преживяно: Живот йе чудо и Имам баялдъ йок

Прочетено: Погребала ли е науката Бога + видео дебат

ако те кефя, по-добре сложи на четеца си другия ми блог вместо да ме питаш защо са два

Обичам имам баялдъ повече от всичко на света, но до днес съм изяла много по-малко от тази манна, отколкото ми се е искало, защото:

Майка ми ми е внушила, че единственият начин да се приготви е бавен и трудоемък. От нея знам, че името на манджата идва от историята за имама, който толкова много я харесал, че аха да умре от преяждане, пък и му втръснало да яде. Аз, обаче, израснах с представата, че по-скоро готвачът е тоя, който баялдисва, докато сготви това чудо: майка ми има досадния навик да осолява патладжаните и да ги оставя да отделят “отровата си” в наклонена тава, а освен това пържи всички участващи зеленчуци като следваща стъпка. Така прекарва цял ден край котлона в летните горещини. Предполагам, че някои заменят предварителното пържене с предварително печене, но пак си е досада.

Рядко намирам добри консерви. Попадала съм на сравнително добри бурканчета, но или забравям кои са добрите, или не мога да ги открия следващия път, което помага да ги забравя.

Идва ми тежичко ако зеленчуците са пържени. Твърде възможно е имамът да е пострадал от прекалено много мазнина.

Вчера направих скромен технологичен и психологически пробив.

Отдавна съм прозряла, че патладжаните са си ОК и без отцеждане, но споменът за първия ми (и единствен до вчера) опит за приготвяне на имам баялдъ, датиращ отпреди 16 години ме травмираше до вчера – готвих буквално цял следобед, за да дойде някаква банда гости и да омете произведението ми за минути.

Ето защо днес реших да сложа всичко в йенска тенджера във фурната и да си чета книжка в другата стая (за разлика от Стоян, който бае над това, което готви от началото до края, защото това поведение отговаря на представите му за добро готвачество). Имам чувството, че в глинен съд резултатите ще са още по-добри и ще премина към готвене в такъв, след като си изясня колко време и при каква температура да задушавам.

Не нарязах предварително всички зеленчуци, за да не се окажат повече отколкото побира тенджерата (както се случи с нещастните 8 тиквички, които изхвърлих онзи ден … понеже се получи нещо ужасно, де). И така, редих нарязани на кръгчета патладжани, тиквички и чушки и едро накълцани лук и чесън (чесънът е супер на цели скилидки, така че нямам обяснение защо го накълцах). След изреждането на пластове патладжан- лук-тиквичка-чушка-чесън, поръсвах със сол, черен пипер и канела. Ако вярвах, че днес няма да ме мързи да отида до пазара, щях да сложа и кръгчета домат, но си го оставих за салата. Вместо това размих малко доматено пюре в малко вода и полях. Водата бива да покрива не повече от един пръст, понеже зеленчуците си пускат доста течност и трябва да чакаш доста, за да изври (на мен след около 2 часа ми писна). Забравих да спомена, че с мазнината (зехтин) символично намазах дъното на тенджерата в самото начало, и така на имама ще му остане място за десерт (да речем моцарела с боровинково сладко), както и за натрошени (в дървено хаванче) орехи, с които си поръсих готовата порция (това е вместо мазнина, така че зехтинът май беше излишен). Можех да накълцам и пресен магданоз върху орехите, но забравих. Гарнирах с твърдо козе сирене на Лакрима. Доста приляга на кисело-сладко и леко горчиво-лютивия вкус. Изядох цялото съдържание (2 патладжана, 4 миниатюрни тиквички, 2 големи глави лук, 1 голяма глава чесън, 4 прилично големи зелени чушки, 100 мл размито във вода пюре, сол, черен пипер, канела) на три пъти (Стоян не яде зеленчуци).

Изводите:

- не е по-малко вкусно от пърженото

- трябва да се разбере на каква температура да се пече и колко време, за да изври водата, но да не загори

- ще прилагам отново отказа от предварително накълцване, докато не запомня колко количество се побира в теджерата

Ако не се страхувате от напълняване, можете да ядете с хляб. Препоръчвам Бонус в зелена опаковка (трите дълги филии). Предполагам, че бял препечен също ще стои добре. Може и малко маслинки. Напитка? Вероятно ще му приляга айрян.

Бон баялдъ!

Ако оцелееш след като изпробваш рецептата, , гласувай за мен.

]]> http://www.blogtree.info/post/400184 Sun, 11 May 2008 18:09:09 +0300 http://www.blogtree.info/post/400184 http://www.blogtree.info/post/400165 Sun, 11 May 2008 17:42:03 +0300 http://www.blogtree.info/post/400165

Изследва произхода и развитието на някои съвременни мисловни догми. С помощта не само на логиката, но и на математиката, биологията, генетиката, палеонтологията и физиката, Джон Ленокс, професор по математика и философия на науката в Оксфорд, натрива носа на задръстените натуралисти и показва, че сложният, твърде майсторски изпълнен свят, няма как да е възникнал случайно – т.е. няма как огромен брой маймуни да тракат на пишещи машини милиони години наред и да напишат и най-глупавия текст, който си чел в този блог, понеже за това е нужен по-развит интелект. Кефът ми не беше помрачен и от факта, че ми липсваха четири страници. Въпреки всичко, не съм убедена, че Бог е личност, и религиозността ми продължава да бъде безбожна, под влияние на Изтока и Междузвездни войни. Ето защо не ми беше хрумвало, че изясняването на личността или безличността би могло да има някакво значение. Би било голям майтап да се окаже, че Бог е личност, нали? Хахаха! Според Ленокс, Бог търпеливо ни учи да общуваме с него…

Като се връщах към къщи, след като оставих на един стар приятел ценна книга, с помощта на която да отглеждат новороденото бебе, срещнах безкрайно много бъдещи майки, и се опитвах да позная дали ще имат желание и търпение да общуват с децата си.

P.S. Идеята за интелигентния дизайн, която се прокарва в книгата, принципно търпи критики. Застъпниците й сравняват вселената с часовник и заяват, че щом никога не бихме си помислили, че часовникът би могъл да се сглоби сам, тогава откъде накъде може да ни хрумне, че до творение като човека може да се е стигнало по пътя на сляпата случайност. По този начин може да се изпадне в често срещана грешка – не винаги това, с което сравняваме е подходящо. Някои питат – ами защо не сравним Вселената с кенгуру, да речем и да видим какво ще се получи. Така е по принцип, но в нашия случай се имат предвид доста неща. Макар и да съм наясно, че тези които вярват в Бог и тези, които не вярват никога не намират общ език, който да им помогне да започнат спора, препоръчвам тази книга. Струва си най-малкото като упражнение за мислене и отправна точка за иследвания в други, далeчни от Бога области.

P. P. S. Ако тук ще се вихри спор дали има или няма Бог, няма да участвам, понеже ми е безкрайно досадно да го правя, но вие си коментирайте колкото искате. Аз пък ще изгледам дебата като намеря време.

Ако вярваш в Бог, гласувай за мен, а ако не, също.

не, не е за филма на Кустурица, но не ти пречи да изгледаш видеото

С “Не е ли това Чудо Божие?” завърши проповедта си на Лазаровден 1987 един млад свещеник в православен храм в центъра на Добрич (днешен Толбухин). Преди това ни беше разходил до теорията на Дарвин. Така, влизайки за първи път в църква, за първи път през живота си чух интересна лекция. Другата чух май на същия ден в едно училище – от точно толкова млад и запален учен научих за математическата лингвистика и изкуствения интелект. Тези две неща затвърдиха несъзнателната ми стратегия да не позволявам на училището да се бърка в образованието ми. Бях в 9 клас, на състезание по математика, за което, както обикновено, не се бях готвила и не ми пукаше.

Там и тогава за първи път спах в хотел (с 4 звезди – изглеждаше ми супер луксозен), храних се в тих ресторант под звуците на флейта и пиано live. За първи път усетих, че Хасково не е центърът на света.

На връщане видях морето през дъждовен април, и оттогава знам, че е глупаво да се оплакваш от “лошо време”, особено край морето.

Видях отново едно момче, което смятах, че никога няма да видя отново, след като предишното лято бях влюбена в него и не се запознахме по време на следобедите, които прекарвахме в четене, на съседни маси в празната лятна столова на почивния лагер на “Марица-Изток” в Мичурин. Аз четях “The Great Gatsby”, a той “Madame Bovarie”. Предположението ми, че учи във френската гимназия в Стара Загора изглежда, че се потвърди, когато го мярнах в Добрич – състезанието беше за ученици от езикови гимназии. Бях щастлива, че мога да го покажа на приятелките си отдалече и пазя спомена за тъмните му къдрици и до днес.

В петък вечер попаднах на почти празен тих ресторант, в който поговорихме с нов познат от блогосферата, който минаваше през Хасково. Оказа се, че пише дипломна работа по тема, която ужасно много ме интересува. От него разбрах, че БГ има и други, които наистина се интересуват от същото. Когато споменах единствената написана на български книга която ми е попадала (купих я преди не помня колко години), се оказа, че я носи в раницата си и познава авторката. Точно както животът срещна случайно крадеца на коли и следователя в руския филм, който гледахме като се прибрах след срещата.

След като преди няколко дни неочаквано ми подариха фотоапарат, мислех да напиша съвсем кратичко за това, че животът е прекрасен, но рано сутринта се обади майка ми и каза, че съм получила колет от Вълшебната Жаба. Ето как написах този дълъг текст.

Продължавам да се чудя откъде майка ми знае рецептата за приготвяне на маслини, която знам от един стар дервиш.

ЖИвот йе чудо, isn’t it?

Ако животът те кефи, гласувай за мен.

“Ну, погоди!” извика милиционерът след отдалечаващата се открадната “Волга” (съветският еквивалент на “Мерцедес”). За разлика от следователя, аз знаех кой е крадецът, но това не ме караше да се чувствам по-умна от автора, защото до края на филма бях в напрежение. Така се получава, когато не знаеш какъв е мотивът на престъпника, а освен това, по нищо не личи дали ще го заловят, а още по-малко какво ще се случи след това.

Филмът е черно-бял. Сниман е в Москва – с онези романтични соц-табели над магазините. Криминалният сюжет се разгръща на фона на дребната соц. буржоазия, с нейните апартаменти, коли, дачи (вили) и забавления. Самодейният театър. Дефицитът на стоки и женските мустаци прибавят пикантност, а Хамлет и въпросите за Любовта, Справедливостта и Приятелството, както и лицата на Инокентий Смоктуновски и Андрей Миронов те отнасят във вечността.

Да не забравя да доложа, че много се смях.

Ако си падаш по руското кино, гласувай за мен.

Тук възниква въпросът: кои са основанията, които водят до разделяне на “единното общество” (съставено, впрочем, все от самодейни и свободни индивиди!) на мнозинства и малцинства – в чисто политическия смисъл на тези думи? Този въпрос неизбежно трябва да бъде допълнен и от един друг: как става промяната в съотношението мнозинство-малцинства, как малцинството се “преобръща” в мнозинство?

Разбира се, могат да бъдат дадени различни обяснения. Най-разпространеното може би е това, че “в зависимост от мястото, което индивидът заема в икономическия и изобщо общностен живот”, се определят по необходимост неговите интереси, което пък в крайна сметка довежда до “поляризиране” на обществената структура на “класи” – или на мнозинство и малцинства. Даденото обяснение, лежащо в основата на марксистко-комунистическата доктрина, страда обаче от неизлечим механистицизъм, а значи от крайна опростеност и повърхностност на интерпретацията. Икономическият фактор, който в никакъв случай не бива да се подценява, тук съвсем неоснователно (ОЩЕ >>>> )